ТЕСТДРАЙВ: Опел Фронтера / Opel Frontera B - 2.2 DTI (120 Hp)

През последното десетилетие името Frontera неизменно присъства в челната тройка на най-продаваните всъдеходи в Европа. На пръв поглед това не е никак лошо постижение за Opel - моделът е първи опит на производителя в този клас автомобили. Талантът и способностите на германските инженери обаче нямат особена заслуга за успеха. Джипът всъщност не е нищо повече от поевропейчен Isuzu Amigo/Mu/Rodeo, произвеждан в Япония още от края на 1988 г. На свой ред междуконтиненталната фамилия се допълва от всевъзможни версии на всъдехода като Holden Frontera (Австралия), Isuzu Wizard (Нова Зеландия), Chevrolet Blazer (Бразилия) и даже Honda Passport, с която японците дълги години запълваха пробойната в американската си моделна гама. Всички тези возила дължат съществуването си на серия пикапи с двойно предаване, разработени съвместно в средата на 80-те от General Motors и Hitachi под шапката на джойнт-венчъра им Isuzu.Разбира се, Frontera е съобразена с европейските вкусове и притежава своите особености. На първо място сред тях се подрежда гамата от двигатели. Щампата Isuzu може да се прочете върху главата на само един от тях - 2.8-литровият турбодизел C4JG. Всички останали се призвеждат от Opel и са познати от други модели на германския гигант. За сметка на това цялата механика от трансмисиите до ходовата част и окачването е разработена в Япония.

Макар да е натрупал доста годинки зад гърба си, моделът не изглежда архаично. Това, в съчетание със здравата рамна конструкция на шасито, му осигурява радушен прием на пазара на употребявани всъдеходи. Frontera продължава да се търси и заради сравнително ниските експлоатационни разходи и относително евтина за джип поддръжка. За качествата на всъдехода пък най-красноречиво говори фактът, че повече от 70% от германските му собственици са готови отново да си го купят, а при модификацията 2.2 16V цифрата скача на почти 90 на сто.



Въпреки оптимистичните данни, както всеки друг употребяван автомобил Frontera напомня на собственика си за необходимостта от дребен ремонт от време на време. Подобно на повечето си роднини, джипът на Opel крие под приятната си каросерия надеждна и непретенциозна механика, която рядко създава грижи особено що се отнася до скъпоструващите възли и агрегати.

Най-честите оплаквания са свързани с охладителната система, чиято херметичност нерядко се нарушава от пропускащи съединения или дефектни маркучи. Течовете на масло също се срещат доста често и затова не е зле да се гледа за издайнически петна под колата. Шампион в статистиките в това отношение е 2.4-литровият бензинов мотор. Неговият наследник с работен обем 2.2 л., монтиран от 1995 г. насетне, практически не създава проблеми, но за подозрително изменение в нивото на охладителната течност също трябва да се следи.Освен със споменатите 2.4- и 2.2-литрови бензинови двигатели с мощност съответно 125 и 136 к.с., Frontera се комплектова също с двулитров (115 коня), който през януари 1995 г. се сдобива с четири клапана на цилиндър и една конска сила отгоре. По същото време 2.3-литровият турбодизел на Opel 23DTR със 100 к.с. отстъпва място на 2 800-кубиковия мотор на Isuzu (113 коня). С него Frontera се оборудва едва до септември 1996 г., когато го заменят с нов 2.5-литров "опелски" агрегат със 115 к.с.

Всеки от тези мотори може да се похвали с внушителен ресурс и макар да има доста критики към динамиката, която осигуряват на тежкия към два тона и половина автомобил, вършат своята работа без да създават главоболия. По значими повреди се срещат единствено при 2.3-литровия дизел, при който статистиката отчита течове на масло, износване на клиновидния ремък на генератора и проблеми с раздатъчната кутия на заден ход.



През 1995 г. Opel модернизира не само моторната гама на Frontera. Сериозни промени претърпяват също ходовата част, спирачките и окачването. Най-същественото изменение засяга задния мост, където листовите ресори отстъпват място на пружини. Така се влошава товароносимостта, но комфортът и устойчивостта на автомобила се подобряват значително. Изчезва и рискът от скъсани опорни листове на ресорите - проблем, срещан сравнително често къде заради умора на метала, къде вследствие душманска експлоатация и редовно теглене на ремарке. Предният мост обикновено се определя като абсолютно безпроблемен. Изключение прави сравнително бързото износване на предните гуми, което се обяснява донякъде с масата на всъдехода. При колите от първите две години на производството съществува също опасност от дефектни стойки на предните амортисьори.Изцяло отговорни за част от повредите, засягащи Frontera, са българските условия на експлоатация. Ниското качество на горивото засяга както бензиновите, така и дизеловите модификации. Податлива на отлагания и запушвания е цялата горивна система като се започне с горивната помпа и се стигне до дюзите на дизела. Бъдещият собственик ще трябва да се примири с нуждата от периодични промивки, използването на добавки и задължителното наличие на резервен горивен филтър в багажника.



В останала си част дефектите, присъщи за Frontera, имат предимно козметичен характер. Салонът на екземплярите отпреди модернизацията например трудно ще се понрави на онези, които са тръгнали да си купуват луксозен всъдеход. Ергономията и използваните материали напомнят твърде осезаемо за товаропътническото родословно дърво на возилото, а и сглобката има доста кусури. Сравнително често срещана неприятност са чупливите брави на вратите, а централното заключване на версиите с пет врати дефектира периодично при всяка десета кола. Не особено надежден е и генераторът, с който са отчетени проблеми в 4% от всъдеходите на Opel. Смяната на крушки на фаровете пък е истинско изтезание. Някои от бушоните на електрическата инсталация не са добре изчислени и изгарят, а дисплеят на оригиналното стерео Grundig се поврежда. Странен дефект засяга вентилационната система. Притокът на въздух през страничните є отвори на арматурното табло може да секне заради откачени въздухопроводи. Проблемът се решава с малко гимнастика пред и под таблото.