ТЕСТДРАЙВ: Мицубиши Спейсвагон / Mitsubishi Space Wagon III - 2.4 GDi (165 Hp)

Два фактора влияят в най-силна степен за успеха на даден производител на автомобили. Първата трудност се състои в спечелването на вниманието и доверието на купувачите в условията на свирепа конкуренция. Вторият и може би по-сложен проблем е да се запази извоюваното реноме. В подължение на 3 десетилетия японските производители градят репутацията си, за да се стигне до там, че народността им да се използва като синоним на безупречно качество. Три години бяха нужни на Mitsubishi Space Wagon да подкопае доверието на европейците в продукцията на марката. Колкото и парадоксално да звучи, виновни за това се оказаха самите жители на Стария контитент и по-точно обитателите на най-ниската му част. За да намалят разходите по производството, през 1998 г. в Mitsubishi взеха мъдрото решение да делегират правата върху сглобяването на Space Wagon на холандското предприятие NedCar. Същата практика използват почти всички фирми от Страната на изгряващото слънце. Само месеци по-късно обаче, в рекламните брошури на "Трите диаманта" взеха да се появяват недотам понятни уточнения, че този или онзи модел "идва директно от Япония", а не от филиалите на компанията. Обясненията всъщност си имаха съвсем конкретен характер. Зачестилите оплаквяния на клиенти от качеството на продукцията на NedCar придаваха допълнителна тежест на всичко "японско и родно". Холандците ги бива в градинарството, опазването на правата на човека и толерирането на меките дроги, но определено издъхват в автомобилостроенето. Ето защо преди покупка всеки що-годе запознат с моделната гама на Mitsubishi пита за първата буква от идентификационния номер на колата. Ако той започва с "P" - добре - произведена е в Корея. За "J" няма какво да се обяснява, но ако VIN-ът започва с "Х", купувачът непременно трябва да има едно на ум. Принципът е простичък, а третото поколение на Space Wagon само доказва правотата му.



Проблемът за почитателите на японския ван се състои в това, че почти 90 процента от продадените в Европа екземпляри са слезли от конвейерите на NedCar. Това отговаря на въпроса защо има толкова много оплаквания от качеството на Wagon-а или как е възможно по пода и гофрираните греди на каросерията на едва тригодишен автомобил от най-ново поколение да избие ръжда. В технологично отношение японският ван изпреварва почти всички свои съперници. По експлоатационни параметри Space Wagon се доближава по-скоро до лека кола, макар да е шестместен, а удобствата и ергономията го извеждат на челни места в този клас. Защо тогава след едва три сезона в иначе абсолютно обезшуменият салон започва истински концерт от скърцащи, тракащи и хлопащи дразнения? Очевидно не заради инженерни пропуски, тъй като оценката за екземплярите, произведени в Япония и Корея е много висока. Единственото разумно обяснение е, че някой май е попрекалил с ганджата в обедната почивка...

Няма спор, че Space Wagon е един от най-елегантните представители на категорията си. Подобно на друг член на фамилията Mitsubishi от втората половина на 90-те, Galant, японският миниван притежава удивително хармонична външност за габаритите и пропорциите си. Интериорът на модела също е мислен търпеливо и предлага прекрасна ергономия. Детайлният оглед на купето преди покупка обаче е абсолютно задължетелен. Съвет за предотвратяване на серенадата от арматурното табло, седалките и тапицерията на вратите, уви, не може да се даде. Добре е обаче да се знае, че дори да не дава явни заявки за скорошно пенсиониране, ауспухът рядко издържа повече от две години.



В механично отношение, слава богу, Space Wagon рядко сюрпризира с тежки дефекти. Всъщност единствената по-сериозна беля са способни да докарат на собственика си някои екземпляри от най-ранните серии на модела, произвдени в първите два месеца от началото на "холандската" му кариера. Тогава са отчетени случаи на строшени клапани, а компанията взема светкавични мерки за отстраняване на дефекта. Случаят не търпи половинчати действия, защото фирмата тъкмо внедрява първия в света сериен бензинов двигател с директно впръс-кване на горивото GDi (Gasoline Direct injection). Mitsubishi Space Wagon се екипира с неговата 2.4-литрова версия, която хармонира отлично със сравнително тежката каросерия. Пък дори и да не беше така, за купувача няма други възможности. Една от най-често спряганите критики към японския еднообемник е липсата на избор и някакво разнообразие в моторната гама. Едва преди две години Mitsubishi започна да монтира и друг мотор на Space Wagon - 2.0-литров, с мощност 133 коня, но за дизелова модификация така и не се заговори. По този параметър японският ван решително отстъпва на конкурентите си, които не са никак малко. Вярно, в Щатите и родината си моделът се екипира също с почти легендарния V-образен трилитров шестак на марката, но какво от това? Който иска Space Wagon, взема го с 2.4-литров GDi, това е положението. Добре поне, че този агрегат напълно оправда високите очаквания на публиката. Работи изключително култивирано и тихо, харчи малко и върви като самолет. Дори с пълно натоварване, с каквото масата на вана надхвърля 2 тона, Space Wagon набира уверено и може да поддържа много висока скорост часове наред по магистралата.

За жалост не всички възли понасят така добре огромното тегло на вана. На най-неприятни въздеийствия е подложена ходовата част на Space Wagon. Разбира се, състоянието й зависи в много голяма степен от нрава на водача и способността му да я щади, но като цяло шасито трудно понася натоварванията. След 80-100 хил. км предният и задният мост почти задължително подлежат на капитално обновяване. Повечето собственици предпочитат да се сбогуват с Wagon-а си именно около тази отметка на километража и за ремонтите остават за бъдещия притежател. Критики от подобно естество се чуват и по адрес на спирачната система.

Тя е достатъчно ефективна за теглото на японския ван, но ако бяха предвидени дискове с по-голям диаметър, животът им и този на накладките със сигурност щеше да трае повече.
Mitsubishi Space Wagon онагледява най-ярко поговорката, че никога не е късно да се... изложиш. За зла беда, вината за накърнения имидж на производителя и модела не носят инженерни или конструктивни пропуски, а изработката, която японците са имали неблагоразумието да възложат на друг.