ТЕСТДРАЙВ: Опел Астра H / Opel Astra H Sedan - 1.6 i 16V (115Hp)

Вече трето десетилетие борбата за надмощие на западноевропейския автомобилен пазар в компактния клас се води между Volkswagen, Opel и Ford. С незначителни пробиви от страна на френската конкуренция, хегемонията в най-популярната категория автомобили принадлежи изцяло на трите най-големи германски производители. До скука познато е и триото на върха. Тридесет години Kadett следва по петите лидера Golf, а вечно трети си остава Ford. Съперничеството е така ожесточено, че "Светата троица" дори представя новите си модели по едно и също време. Сценарият се повтаря още от 80-те години, видяхме го и през 1997/98 г., когато в растояние на няколко месеца на пазара дебютираха Golf IV, Focus и Astra B. Обичайното оживление по повод смяната на поколенията преди шест години бе съпроводено от безброй тестове само за да се разбере, че статуквото се запазва. Golf си остана най-доброто предложение в класа, следван от Astra и съвсем пресния Focus. Дали обаче изпитанията на новите автомобили могат да дадат отговор и за качествата на трите модела след неколкогодишна експлоатация? Два от моделите вече са гостували на рубриката "Автомобилът на старо". Остава само да се прецени дали подреждането на върха остава същото... Надали има по-подходящ момент за това от сега, когато кариерата на Astra B приключва, за да отстъпи път на новото поколение.

Компактинят Opel по традиция е един от най-популярните модели в България, но втората генерация се отличава от предшествениците си. Много голяма част от циркулиращите по родните пътища "астри" са закупени и експлоатирани единствено в България. Наред с предполагаемите негативни последствия за състоянието й, това означава, че поне в рамките на гаранционния срок колата е поддържана както се полага и почти със сигурност притежава пакет от модификации за източноевропейските страни, засягащи окачването и защитата на купето.



Подобно на първото поколение, Astra B се произвежда с каросерия хечбек и три или пет врати, седан и комби. Купето и кабриолетът на нейна база се сглобяват в Италия съответно от 2000 и 2001 г. За разлика от предшественика си обаче, компактният Opel няма никакви проблеми с антикорозионната защита.

Каросерията е напълно поцинкована, като рюселсхаймци дават 12-годишна гаранция против ръжда. Достатъчно е да се огледа произволен екземпляр - дори от най-ранните серии, за да се установи, че това не е рекламен трик, чиято цел е да заличи кошмарните спомени от гниещите "кадети" и "астри" от миналите десетилетия. Единственото слабо място по традиция остава задното ауспухно гърне.

Неминуемото сравнение с преките съперници Golf и Focus обаче не дава аванс на Astra по отношение на качеството на изработката. Уплътненията на страничните триъгълни прозорчета пропускат вода, а ветроупорното стъкло има навика да се пука, ако в много студена сутрин бъде обдухано с топла струя от парното или - обратно - ако напечено след неколкочасов престой на слънчево място през лятото му се пусне климатикът. Критики към сглобката търпи и салонът който иначе е изключително функционален и обикновено разполага с доста богато оборудване. Навъртените километри и годинки обаче му се отразяват и арматурното табло на повечето "астри" поскръцва повече от допустимото за автомобил на такава възраст.




Opel Astra B се екипира с изключително богата гама двигатели с обем от 1.2 до 2.2 литра и мощност от 65 до 200 к.с. За почитателите на евтината возия са предвидени и дизели - първоначално старите 1.7- и 2.0-литрови агрегати от предишната генерация, а от 1999 г. новите DTi-мотори с мощност 75 и 100 к.с. За съжаление последните са известни освен с отличните си експлоатационни характеристики и с течовете на масло.

Най-разпространен е 1 600-кубиковият двигател с мощност 75 или 100 к.с., комуто се падат почти 70 на сто от продажбите в Европа. Малко изненадващо, той се сочи и за най-неудачният от цялата гама. Според статистиките след пробег от 100 000 км много автомобили с такъв мотор започват да харчат масло, като разходът понякога достига до литър на 1 000 км. Причината за това е колкото проста, толкова и удивителна за кола от 90-те години - износване на стените на цилиндрите. Дефектът засяга само 1.6-литровите двигатели, но удря по реномето на модела като цяло. Това е малко несправедливо, защото останалите мотори са напълно конкурентни и надеждни.При полагане на нужните грижи служат вярно дълги години също както някогашните си предшественици в Kadett и първата Astra.




Високи оценки заслужава и ходовата част на модела, особено модификациите, подготвени за експлоатация в Източна Европа. Возията е стегната типично по германски, а компонентите на окачването понасят добре българските пътни условия.

Повече внимание преди покупка обаче трябва да се отдели на спирачната система и кормилото управление. През 1999 и 2000 г. Opel привика в сервизите доста коли заради дефекти в кормилния механизъм и за смяна на спирачни скоби на задния мост.Проблемите по електрическата инсталация не са много. Най-често заради нарушени контакти по клемите отказва да изгасне датчикът на еърбега, а дребнавите германци критикуват разрегулираните къси светлини. По-сериозен и най-вече скъп за преодоляване проблем обаче се оказва сравнително късият живот на генератора.

Opel Astra В неслучайно се среща така често по улиците. Моделът се вмества напълно във философията на производителя за практичен, многофункционален и маскимално лесен за поддръжка автомобил, който да не отстъпва на по-скъпите алтернативи в класа по експлоатационните си параметри и дизайн. По мнението на повечето специалисти обаче, употребяваните екземпляри от второто поколение на Astra отстъпват не само на вечния лидер Golf, а и на Ford Focus. Остава да видим дали амбицията на инженерите от Рюселсхайм най-сетне да стъпят на върха с новото поколение на модела ще даде резултати. Този път по всичко личи имат шансове за това.