ТЕСТДРАЙВ: Тойота Корола E11 / Toyota Corolla (E11) - 1.6 (110 Hp)

Отскоро по телевизиите върви реклама на Toyota, в която мадама стопира за помощ до закъсалата си край пътя Corolla. Симпатяга със същия модел аха да спре, но в последния момент настъпва газта с думите "Това е капан. Да си виждал Corolla да закъса?". Следващият кадър доказва, че наистина е имал право, защото пищното маце се оказва маскиран субект с крайно неприятна брадясала мутра. Освен с приятното чувство за хумор, въпросната реклама лесно можеше да направи неприятно впечатление с липсата на скромност у създателите си. Диагонален поглед през статистиките на техническите служби от последното десетилетие и половина обаче показва, че сценаристите на клипа са имали право да се спрат на така описаната крайпътна случка. Toyota Corolla просто не се троши. Компактната японка е дежурен призьор в класациите по безаварийност, а името є се е превърнало в синоним на надеждност и здравина.



За близо 40-годишната история на модела конструкторите на Toyota винаги са следвали простичка, но работеща концепция. Залагайки на техническата и механична рафинираност на автомобила, те рядко са обръщали особено внимание на обвивката є. Цели седем поколения Corolla впечатлява с всичко друго, но не и външност. Затова публика и специалисти бяха еднакво изненадани през лятото на 1997 г., когато японците представиха официално осмата генерация на бестселъра си. Новата Corolla не беше връх в дизайнерското изкуство, но определено изпъкваше сред останалата продукция на компанията с кръглите си изпъкнали фарове, мигачите със същата форма и арматурното табло с явни заемки от европейската школа. За сравнение с предшествениците на модела пък и дума не можеше да става, макар че Е11, какъвто бе фабричният му индекс, представляваше по-скоро еволюция на Е10 (АВТО пазар, бр. 303), отколкото нов автомобил. От предишното поколение инженерите на Toyota бяха заимствали почти без изменения силовия скелет на каросерията, която бяха "обзавели" с нови външни панели.

От предходното поколение Corolla наследи също независимото окачване отпред и отзад, макар и със съответните доработки. Радикални изменения бяха спестени и на моторната гама, която продължи да се състои от същите двигатели. С други думи, ако се изключи дизайнът, компактната японка продължаваше да бъде изключително консервативна. Пък и нямаше причина за поемане по коренно нов път - когато дадена конструкция се доказва по толкова безапелационен начин, революция вместо еволюция звучи нелогично.

Дизайнът на предницата, разбира се, бе първото, което се набива на очи у каросерията на Corlla E11. Второто обаче си остава безупречното качество на сглобката, лаковото покритие и антикорозионната защита. Според статистиките на германските технически служби, незначителни дефекти по купето са регистрирани при едва 0.1% от колите от модела. Ръжда, при това повърхностна, се появява само по ауспухната система на най-възрастните екземпляри. В редки случаи заради пропускащи уплътнения влага прониква в така бурно обсъжданите овални фарове на Toyota-та, като резултатът е корозирали рефлектори. Впрочем, именно авангардните предни светлини на Е11 понасят най-много критики по адрес на не особено високата им ефективност.




Светлинният сноп има тенденция към прекалено разсейване, което го прави слаб. През 2000 г., когато моделът бе подложен на модернизация, японците взеха предвид упреците и промениха изцяло конструкцията на фаровете. От тогава насетне те станаха двойни, "приютени" под общо стъкло.

В унисон с напълно новата външност, дизайнерите на Toyota се бяха постарали да придадат различен облик и на  салона на Corolla E11. Макар и не така авангарден, в него бяха намерили по-сериозно присъствие гладки, овални или просто кръгли форми. Регулируемият по височина волан, големите информативни циферблати на приборите, приятното на вид арматурно табло и безупречното превключване на предавките - все традиционни черти на Corolla, предавани грижливо от поколение на поколение - бяха запазени и при новата генерация. Качеството на изработката и подбраните материали също предизвикват възхищение, макар че използването на светли пластмаси за салона и даже праговете трудно може да се нарече практично, ако и да създава уют. Не особено положителни са оценките за пространството на задната седалка, което съответства на стандартите на класа само при седана. В сравнение с повечето модели в този сегмент, Corolla не може да се похвали и с кой знае какво серийно оборудване.Това обикновено се подмята като единствения по-сериозен недостатък на модела, доколкото екстрите изобщо имат отношение към качествата на даден автомобил. А Toyota Corolla определено може да се похвали с куп други такива.

Едно от тях несъмнено са изключително здравите и надеждни

двигатели

Подобно на предишните поколения, в Европа техният избор не е никак богат. Познати са от Е10, като, разбира се, японците са ги оптимизирали за наследника. picture:3,345_1_4.jpg, В някои случаи след около пет години експлоатацията на спирачките намаляваБазов се явява 1 332-кубиковият мотор с мощност 86 к.с. и вътрешнозаводски индекс 4Е, който Toyota по непонятни причини продължава да води 1.4-литров. Допълва го само още един бензинов агрегат с обем 1.6 литра, чиито 110 коня дават значително повече пъргавина на Corolla-та при съпоставим разход на гориво. Монтира се също така старият двулитров дизел 2С-Е с мощност 72 к.с., с който са оборудвани предимно седаните. От Октомври 2000 г. гамата се обогатява и с D-4D-мотора с 90 коня, но тези модификации все още са прекалено редки и скъпи на пазара на употребявани возила.
Оплаквания от двигателите на Corolla се чуват крайно рядко. В повечето случаи на сериозни дефекти се касае за единични случаи на издрани стени на цилиндъра или строшени биели. Процентът на тези повреди обаче е пренебрежимо малък. При проблеми с мотора обичайно вина носи самият собственик, който забравя за редовната смяна на масло или ангренажен ремък. Скъсването на последния често води след себе си изключително тежки последствия за двигателя.

На фона на казаното дотук някак без изненада се посреща фактът, че скоростните кутии не създават никакви грижи. Единствената по-забележителна особеност на трансмисиите е т.нар. G6-агрегат. Тази шестстепенна кутия има амбицията да задоволи очакванията на по-спортно настроените водачи, но повечето от собствениците на такива модификации твърдят, че особена разлика от традиционните трансмисии няма. Характерна черта на 1.4-литровите модификации е по-бързо износващият се съединител - следствие от по-високите обороти при потегляне.