ТЕСТДРАЙВ: Ленд Роувър Фриилендър / Land rover Freelander (LN) - 1.8 i 16V (120 Hp)

В крайна сметка Freelander оправда напълно риска, който поеха в Солихъл. Land Rover се прости с част от легендарния си имидж, но пък завладя много по-широка публика. Пет години след първия си опит в този клас возила марката представи новия Freelander, с което предишното поколение окончателно се настани на пазара на употребявани автомобили. Макар да е смятана от мнозина за бледо подобие на митичните си събратя, британската джипка си остава истински Land Rover поне в едно отношение - цената. Твърде жалко, защото равносметката от плюсовете и минусите на модела меко казано не є съответства.
Обезспокоителни на първо място в това отношение са недостатъците на иначе очарователното
купе
на Freelander. За "нормален" всъдеход с рамна конструкция корозията не представлява чак такъв проблем, но за съвременен автомобил с повишена проходимост със самоносеща каросерия, произведен в края на 90-те, ръждата може да се окаже фатална. Всъдеходът на снимките, например, е едва на три години и 40 000 км, а по пода и шасито вече се забелязват гнезда от корозия с недопустими за толкова ново возило размери. За състоянието на каросерията след още толкова време могат да се правят само тягостни предположения.




Погледнат отвън, Freelander изглежда малък. Всъщност това е само оптична илюзия, тъй като базата му е близка до тази на Range Rover. Моделът само е по-нисък и къс от флагмана на Land Rover. В
салона
обаче това почти не се усеща. Силно скосеното предно стъкло и напречно разположеният двигател отварят доста простор за водача и пътника. Арматурата е абсолютно симетрична, което напомня за британския произход на автомобила, също както и ръчката за отваряне на предния капак, разположена пред дясната врата в краката на пътника.

Най-разпространеният базов бензинов двигател представлява доработка на агрегата от спортния MG-F и ако разполагаше с малко повече мощ и прецизна изработка можеше да бъде нелош вариант за Freelander. Леко изненадващо предвид климата на Острова, най-капризна е запалителната му система, която често отказва да функционира правилно при влажно време. Напълно естествено от този недостатък е лишен дизеловият двигател, който обаче изненадва с други грижи - например чувствителния ангренажен ремък и чупливия турбокомпресор. Баварският му наследник е лишен от тези недостатъци, защото газоразпределителният му механизъм се задвижва от верига, но пък и цените на модификациите, оборудвани с него, са доста по-високи. Същото важи за шестцилинднровите версии, чиято поддръжка освен това не е по джоба на всеки.



Подобно на много свои аналози, Land Rover Freelander няма възможностите на истински всъдеход. В нормални пътни условия трансмисията задвижва предните колела, а при загуба на сцепление вискомуфа включва задния мост. Единствената по-интересна особеност на силовото предаване е т.нар. Hill Descent Control (HDC). Системата позволява уверено спускане по силни наклони с автоматично ограничена на 9 км/ч скорост. До момента конструкцията не е показала сериозни дефекти, а единственият недостатък на скоростната кутия е не особено удачното превключване на предавките и близките позиции на скоростния лост.
Доста по-негативни са оценките на специалисти и собственици за
ходовата част
на Freelander. Компоментите на предния мост - кормилен механизъм, накрайници, стабилизатори и носачи - се износват значително по-бързо, отколкото се полага на автомобил с повишена проходимост. Задното окачване пък има неприятен конструктивен недостатък.

Неговите триъгълни носачи са изработени от тънки тръбни профили, които лесно могат да бъдат повредени при движение по пресечен терен.Освен от вече споменатите проблеми със запалителната система на бензиновия двигател
електрическото оборудване,
на най-малкия Land Rover показва малко други недостатъци. Хитроумният начин за затваряне на вратата на бажника, чието подвижно стъкло уплътнява допълнително с помощта на електродвигателче, оставя известни съмнения относно достъпа до товарния отсек в случай на пълна загуба на ток, но това са по-скоро бели кахъри.
Далеч по-сериозни са недостатъците на механиката, която при повечето японски алтернативи, например, се оказва значително по-надеждна. Това, наред с високите цени на употребяваните екземпляри, превръща Freelander в покупка, над която висят доста въпросителни. Въпреки че носи емблемата на Land Rover...