ТЕСТДРАЙВ: Опел Калибра / Opel Calibra A - 2.0 i (115 Hp)

Малко автомобили от Рюселсхайм са предизвиквали фурора, който Calibra провокира през 1990-а. Спортното купе беше логична стъпка към завръщането на Opel в класа, в който германците за последен път бяха опитали късмета си с Manta през далечната 1975 г. Нейната свръхуспешна кариера беше продължила цели 13 години и є беше спечелила сърцата на милиони. Въпреки това между култовия модел от 70-те и новия спортист имаше твърде малко общо. В Германия Manta често бе наричана с насмешка кола за дамски фризьори и начинаещи сутеньори. Ситуацията с Calibra бе коренно различна. Купето моментално спечели искрените симпатии на всички със стилния си облик, комфорта, феноменалната аеродинамика (Сх=0.26)... Търсенето надхвърли и най-смелите очаквания на рюселсхаймци. Calibra бе еднакво силно желана от забогатели от създаватено на вируси и антивирусни програми програмисти около трийсетте, шоумени, спортни звезди, преуспяващи бизнесмени и обикновени квартални бабаити.
В английския език има дума, която добре описва естетическите достойнства на Calibra - "trendsеtter" (предмет или личност, която налага стил или мода). Моделът съчетава по удивително сполучлив начин достойнствата на спортния автомобил и функционалността на обикновения хечбек.
Каросерията е конструирана с оглед максимална устойчивост на усукване, а дизайнът й се оказа практически непреходен, макар от създаването му да са изминали близо 14 години. За разлика от повечето си конкуренти, купето на Opel разполага с истински багажник, а не с малко по-голяма жабка в задната част.



Качеството на изработката също впечатлява - в Рюселсхайм предприемат специални мерки за това, като организират отделна поточна линия само за Calibra.

Опитът показва, че и най-скромната моторизация осигурява на собственика си достатъчно емоции на пътя и максимална скорост от над 200 км/ч при това срещу съвсем скромен по стандартите на класа разход от порядъка на 10 литра на 100 км. За по-агресивни водачи, естествено, повече подхожда 16-клапановият агрегат със 136 или 150 коня. Не се препоръчват турбоверсията и шестцилиндровата машина - първата заради капризите на компресора, чиито керамични лагери не са особено издръжливи, втората с оглед сложната и скъпа поддръжка.
Общ проблем на всички мотори е газоразпределителният механизъм, чийто ремък е чувствителен и понякога се къса дори да се пренебрегне срокът за смяната му с някакви си 2-3 000 км. Последствията за осемклапановия двигател не са толкова страшни, но за 16-вентиловата машина твърде често се оказват фатални. Заради неправилно програмиран модул на електронното запалване почти всички "калибри" имат проблем със стартирането при топъл мотор. Иначе двигателите са изключително здрави в механично отношение и само в отделни случаи показват тежни дефекти. Повече грижи създават обслужващите ги възли като протеклата водна и горивна помпа. Собственици на германското купе дават два съвета, които облекчават експлоатацията - моторът никога не бива да се мие при студено време, за да не попадне вода в цепнатините на сглобките и електрически клеми, а потеглянето без да се чака агрегатът да загрее ограничава нагара по свещите.

Колкото до турбото, правилото е златно. Минута-две работа на празен ход след пътуване удължава живота му неимоверно. Течовете на масло от гарнитурата на капака на клапаните е стара болежка на всички Opel-и и не бива да притеснява.
Освен с традиционно предно предаване Calibra се предлага и във вариант с перманентно задвижнане на четирите колела. Изкушението от тази трансмисия е напълно оправдано предвид ходовите качества на версиите, оборудвани с нея, но опитът от практиката решително я отпраща в списъка с аутсайдерите. Болното є място е вискомуфата в раздатъчната кутия, предаваща въртящия момент на двата моста. Тя е изключително чувствителна към разликата в степента на износване на предните и задните гуми, която - дори и в минимални граници - предизвиква повреди в термодатчика. Повишеното налягане в хидравликата разкъсва маншона є и работната течност на сервото на волана се излива в раздатъчната кутия. Резултатът: задният мост се изключва аварийно, а воланът става по-труден за завъртане от този на 30-годишно Жигули. По силата на логиката замяна на самата вискомуфа би решила проблема, но работата е там, че тя не се продава отделно и се налага или замяната є с употребявана, или закупуването на цяла нова раздатъчна кутия срещу скромните 2 300 Евро.



Както се полага на едно спортно купе, Calibra радва със стабилен ход на висока скорост, устойчивост в завой и стегната твърда возия.
Окачването е напълно аналогично с това на Vеctra, което говори достатъчно за издръжливостта и сложността на поддръжката му.
По-специално внимание заслужава електрическото оборудване
което невинаги се представя в най-добра светлина. Най-много неизправности показват колите от първите две години на производството. Макар да трябва да се справя само с две врати, централното заключване често отказва да работи. До 1992 г. дефектират масово електрическите стъкла, а компресорът на климатика издава странни шумове. Контактните клеми по цялата инсталация предизвикват неточни показания на контролните уреди. Дефектират също генераторът и датчикът на ABS-а. Opel полага немалко усилия да отстрани тези проблеми и купетата, произведени след 1993 г. са почти имунизирани към тях.
Calibra съвсем не е лишена от недостатъци, но определено попада в графата на препоръчителните покупки. За качествата на германския спортист говорят и цените на употребяваните екземпляри, които поддържат стабилни нива, независимо от възрастта на модела. Допълнителен плюс в полза на елегантното купе е сравнително евтината поддръжка - особено на фона на конкуренцията.