ТЕСТДРАЙВ: Ленд Роувър Дискавъри II / Land rover Discovery II - 2.5 TDi (138 Hp)

Макар и патентовано, името Jeep отдавна се е превърнало в нарицателно понятие за всъдеход. Това обаче далеч не е така навсякъде по света. В много страни в англоговорящия свят автомобилите с повишена проходимост често са наричани "ландроувър". Британската марка отдавна се е превърнала в институция, която според мнозина заслужава много повече да бъде асоциирана с офроуда, отколкото американския си аналог. По повод заслугите й в тази сфера си струва да се спомене дори само легендарното приключение "Camel Trophy". С изпълнението на главната роля в него пък винаги ще се свързва Land Rover Discovery, чието първо поколение (1989-1998) се доказа като един от най-способните всъдеходи в света.

Замислен като обитател на нишата между строго утилитарния Defender и свръхлуксозния Range Rover, Discovery се сдоби с огромно количество почитатели навсякъде по света. Дизеловият му вариант пък често бе определян като най-доброто в жанра. Въпреки че не бе лишен от слабости, моделът реализира внушителни продажби и се превърна в стожер на продуктовата гама на британския производител. По времето, когато той бе във владение на BMW обаче, започна усилена работа по "цивилизоването" на Discovery главно с идеята да стъпи по-стабилно на северноамериканския пазар. Резулатът от този проект видя бял свят в края на 1998-а. Девет години по-късно вече вървят продажбите на третата генерация, разработена под ръководството на Ford, а Discovery II изкушава любителите на приключенията извън пътя с богатото предлагане на употребявани екземпляри. За разлика от предшественика си обаче, моделът получава крайно противоречиви оценки и доказва на практика, че дори под зоркия контрол на германската мениджърска машина качеството невинаги е гарантирано. Не са никак малко собствениците на Discovery II, които дават възторжени отзиви за способностите на всъдехода и абсолютно безпроблемната му експлоатация в продължение на 200 000 и повече километра. От друга страна, моделът пристъства устойчиво в челото на антикласациите за надеждност и здравина - главно заради усложнената му конструкция, множеството нововъведения в сравнение с първата генерация и широкото използваната електроника.



Тест драйв:
На пръв поглед Discovery II лесно може да се обърка с предшественика си. Сходствата във външността са целенасочено търсени, за да се угоди на традиционно консервативната клиентела на марката (повечето от купувачите на модела са на възраст над 40 години). На практика обаче 90% от детайлите в конструкцията на всъдехода са напълно различни от първото поколение. Объркване внася най-вече каросерията която разполага със същото амфитеатрално разположение на задния ред седалки, "начупена" покривна линия и оформлението на светлините. Задният надвес на II обаче е доста увеличен, в резултат на което нараства багажното пространство, а проходимостта сякаш остава на заден план. Увеличените габарити се компенсират с друг конструкторски похват, но за това малко по-късно.

Грубо оформената каросерия не оставя никакви съмнения за принадлежността на автомобила към марката Land Rover. От изработката обаче меко казано, има какво да се желае. Едва ли са много онези, които очакват под шапката на BMW да се сглобяват коли, в чието купе прониква толкова вода, без дори да са напускали асфалта. Проблемът се усеща безпогрешно по миризмата на застояла влага от мокетите, напоявани обикновено от уплътненията на предното стъкло, люка и вратите. Увеличените габарити в сравнение с Discovery I предполагат повече вътрешен простор и такъв действително не липсва, но достъпът до задната седалка постарому се затруднява от тесния отвор на вратата. В багажника на британския всъдеход също има допълнителни сгъваеми кресла, които вече са разположени по посока на движението, снабдени са със собствени стойки за чаши и изводи на аудиосистемата, но предлагат достатъчно комфорт само за деца.

Седемместната конфигурация обаче позволява ползванто на данъчен кредит и превръща модела в почти идеален семеен автомобил, за което способства и изключително богатото серийно оборудване. Дори в базовата си версия Discovery II се екипира с климаткик, централно заключване, еърбег и имобилайзер. Най-пищното ниво на оборудване ES пък разполага с кожен салон, дървени декорации от орех, ел. пакет, подгряване на седалките и огледалата, аудиосистема Harman/Kardon с дванайсет тонколони, круизконтрол и какво ли още не.

Такова количество на допълнителните екстри обаче предполага и повече проблеми, които съвсем не са рядкост при британския всъдеход.

Бордовата електроника се сочи за едно от най-слабите му места и причина за скъпи за отстраняване дефекти при 8% от употребяваните екземпляри. Най-колоритната повреда безспорно засяга фабричния имобилайзер, който понякога се влияе от четците на баркодове в супермаркетите на разстояние до 200 метра и парализира напълно всъдехода. Отказите на много от функциите на комфорт-пакета също не са рядкост, но са направо бял кахър в сравнение с дефектите на сложната електроника, която командва работата на двигателя, окачването и кормилната уредба. В това отношение Discovery II за пореден път доказва аксиомата, че колкото по-сложен е определен механизъм, толкова по-вероятно е да се троши.

Високите технологии отличават първото и второто поколение на модела почти във всичко, но най-осезаеми са разликите в характеристиките на окачването. То е напълно зависимо както преди, но множество електронни помощници оптимизират работата му, като контролират крена в завой, клиренса спрямо натоварването или вида на терена (благодарение на което увеличеният заден надвес се компенсира) и т.н. Огромното число нови хидравлични и електронни механизми показват различно ниво на надеждност и при покупка трябва да се проверят поотдевно и крайно внимателно, за да не се налагат скъпи ремонти.



Липсата на постоянство в качеството поставя някои въпросителни и върху съдържанието на моторния отсек, където новости също не липсват. Гамата от двигатели не се е променила в сравнение с предходния модел. Състои се от модернизирания, сигурно за 10-и път четирилитров V-образен осмак със 185 к.с. и 2.5-литров турбодизел, който обаче вече разполага с 5 цилиндъра и ангренажна верига вместо проблемния ремък на Discovery I. По обясними причини огромна част от британските всъдеходи на пазара са оборудвани с основателно хваления заради експлоатационните си характеристики нов дизелак. Според статистиките обаче двигателят на 12% от тези автомобили е сменян изцяло или частично в рамките на гаранционния срок (100 000 км). Причина за това са ставали най-често тежки повреди заради прегоряла гарнитура на цилиндровата глава или дефекти на самата глава.

Пак според данните на техническите служби дизелът показва други неизправности в почти 31 на сто от колите (турбокомпресор, командваща електроника, горивна помпа). В сравнение с него бензиновият двигател демонстрира по-висока надеждност, но трудно може да се нарече икономически изгоден или особено подходящ за такъв тип всъдеход. Освен това течовете на масло и други работни течности от него не са по-рядко явление, отколкото при дизела, и определено не показват напредък в сравнение с предходното поколение. Във всеки случай преди покупка не би било зле да се проведе добрата стара проверка на компресията.

Сериозна част от употребяваните Discovery II показват дефекти на трансмисията.

При девет на сто от колите се е налагал скъп ремонт, което също може да се обясни с усложнената конструкция. За разлика от първото поколение разпределянето на въртящия момент се ръководи от електроника. Това не се нрави на традиционалистите, но ако се изключат възможните повреди на тази система, тя си върши работата повече от добре. Същото важи за механизма за контрол на спускането, познат от Freelander. Дори незначителни трудности или слаби непривични шумове при превключване на предавките обаче трябва да породят недоверие у купувача. Ремонтите сa сложни, времеемки и най-вече безбожно скъпи.

Произведените след 2000 г. Discovery II и най-вече кардинално измененият модел от 2002-ра могат да се похвалят със значително по-висока надеждност, но проблемът на модела така или иначе не се дължи на качеството, а на неговото непостоянство. Единствено това може да обясни защо 52% от собствениците отново биха си купили всъдехода на Land Rover. Останалите се ориентират към не така култови, но чувствително по-стабилни в технически план японски или германски модели.