ТЕСТДРАЙВ: Хонда Ледженд / Honda Legend II (KA7) - 3.2 i 24V (205 Hp)

През 70-те години на миналия век на американския автомобилен пазар дебютира нов играч. Марката Honda уверено печели признание на мотоциклетната сцена и затова никой не приема насериозно опитите є да се включи в преразпределянето на пазарните територии при четириколесните, наложено от петролната криза. Японците лансират евтини малолитражки, оборудвани най-често с дефорсирани мотоциклетни двигатели. И така - цели 15 години. Азиатското упорство и непрекъснато повишаващото се качество на возилата създават някакво реноме на компанията, но името Honda така или иначе продължава да се ползва като синоним на "азиатска евтинийка за дамски разходки до супера". В Хирошима все още не са се сетили за маркетинговия трик да продават колите си под ново име - в случая Acura, но към средата на 80-те вече търсят начини да се отърват от непретенциозния имидж на бестселъра си Civic. Относителен успех в начинанието носи Accord, но истинската ръкавица е хвърлена през октомври 1985 г. Тогава за изненада на всички Honda представя Legend. Седанът от бизнес-клас очевидно се цели в германската конкуренция в лицето на Mercedes-Benz и BMW, което предизвиква смесени реакции с преобладаващ хумористичен нюанс.

Безразсъдно смелата на пръв поглед японска инициатива действително не предвещава нищо добро в пазарен план. Продажбите потръгват трудно, а и стереотипите на американците, според които в Азия не може да се пръкне всичко друго, но не и престижен автомобил, изглеждат бетонирани. Постепенно обаче грамотната конструкция на Legend и опитът на Honda в двигателостроенето са оценени по достойнство. Макар да не се отличава почти по нищо от тогавашния японски среден клас в лицето на Nissan Cedric и Toyota Cressida, лимузината от Хирошима успява да си намери пазарна ниша. Типично по японски компанията постоянно разширява стандартното оборудване, усъвършенства дизайна и повишава качеството на изработката, в резултат на което само за няколко години от абсолютен аутсайдер Legend се превръща в един от лидерите на американския "компактен" клас.Наред с класическите азиатски прийоми за пазарна експанзия, Honda използва и нови хватки за печелене на клиенти. През февруари 1987 г. компанията представя четириместно купе на базата на Legend, чиито продажби в САЩ са организирани от търговската мрежа на новата луксозна марка Acura. Съвсем скоро след това от същия маркетингов трик ще се възползват и останалите японски автопроизводители Toyota, Nissan и Mazda.

В Европа Legend дебютира през 1986 г. Успехът на модела на Стария континент е доста по-скромен. Макар да се съобразява изцяло с различните вкусове от двете страни на Атлантика и да лансира коренно различен като външност автомобил, Honda така и не се добира до желаните пазарни резултати. Първото поколение на Legend (1986-1990) се среща крайно рядко по европейските пътища. В сметката не се включва серията 800 на Rover, която представлява абсолютно инженерно копие на японския флагман.




Ситуацията не се променя съществено и след 1990 г., когато е представена втората генерация на Legend. Вина за нерадостната пазарна съдба на модела в Европа носи както маркетинговата стратегия на Honda, насочена изключително към щатските купувачи, така и направо зловещата цена на автомобила, надута изкуствено от протекционистичните закони в западноевропейските страни, в някои от които Legend излиза по-скъпо от Mercedes-Benz W124 с аналогична моторизация. Ето защо никак не е странно, че голямата Honda е по-скоро екзотика на пазара на употребявани автомобили. От една страна предлагането е изключително свито, а от друга притежателите на Legend ценят много високо колите си. За сметка на това, както показват практиката и отзивите на собствениците, инвестицията в този модел може да се окаже удар в десетката.

За разлика от първото поколение каросерията на флагмана на Honda след 1990 г. няма почти никакви недостатъци. Проблемите с корозията по праговете и пода на купето остават в 80-те години и купувачът само може да се наслаждава от прецизната японска сглобка. Сериозен напредък в сравнение с първата генерация се забелязва дори по отношение на дизайна, в който японците по традиция изостават. Много собственици на Legend обичат да изтъкват леката прилика на модела с BMW 7-er Е38, дебютирал четири години по-късно.

Висока оценка получава и интериорът на второто поколение.

Оборудването по правило превъзхожда предлаганото от европейските аналози, а изработката и нивото на пасивна безопасност добавят още повече плюсове към списъка с достойнствата на модела. От 1993 г. в стандартната комплектация са включени два еърбега и антибрлокираща спирачна система, а ергономията на салона впечатлява дори в купе-версията.



Всеки любител на Honda знае, че силата на тези автомобили се крие под предния капак. При Legend обаче високотехнологичните "разпилени" двигатели с променливи фази на газоразпределението, познати от по-малките модели на компанията, са пренебрегнати далновидно. Флагманът разчита на ограничена, но внимателно подбрана гама от спокойни мотори с голяма кубатура и повишен експолатационен ресурс. Разбира се, в самото начало японците са принудени да използват по-скромни агрегати. През 1985 г. моделът дебютира с 2.5-литров V6 с мощност 145/150 или 173 к.с. През септември 1987 г. започват продажбите на небезизвестния 2.7-литров шестцилиндов двигател със 169/180 коня и съвсем нелош въртящ момент от 226 Нм при 4 500 об./мин. Британците от Rover го ползват с успех чак до средата на 90-те, макар че вдъхновяващата динамика (8.9 сек. от 0 до 100 км/ч) се заплаща с разход от 14-15 литра в градски условия. Година по-късно на американския пазар е пусната и турбоверсия на малкия мотор, за която в Европа така и никой не разбира.

Освен с по-внушителна и привлекателна външност, след 1990 г. най-сетне се сдобива с двигател с работен обем над три литра. Във версиите си за различните пазари V-образният 3 206-кубиков агрегат развива 205 или 235 к.с., отличава се с извънредно рафиниран ход и приемлива за класа икономичност.

През 1996 г. дебютира третото поколение на Legend, което се оборудва с още по-голям 3.5-литров двигател, но това вече е тема за друга рубрика.

Малкото недостатъци по силовата част на Legend са преодолени през 1990 г. след основната модернизация на модела. Допреди това течовете на масло от гарнитурите, дефектите на бензиновата помпа и износването на ремъците не са редки. Шестцилиндовият 3.2-литров двигател, монтиран след 1990 г., трудно ще изненада собственика с неприятности, стига да се използва качествено масло и да се обслужва редовно газоразпределителният механизъм (смяна на ангренажния ремък след не повече от 70 000 км).

Колкото и странно да звучи за японски автомобил, грижи понякога създава електрическата инсталация на Legend. Заради многобройните екстри акумулаторът се натоварва повече от обичайното и нерядко "свършва" по-рано от допустимото. След покупка не бива да се пести време и сили за смазване на лагерите на генератора и стартера. То може да спести доста разходи по замяната им. Същото важи за превантивната профилактика на четките им.



Ресурсът на окачването на Legend не се отличава особено от другите японски предложения в класа. Ходовата част е достатъчно здрава за поне 100 000 км в родни условия - разбира се при положение, че е напълно изправна в момента на покупката. Понеже това рядко се случва, не е излишна проверка от специалист, който да определи размера на бъдещата инвестиция във втулки, тампони и най-вече носачи на сложното двулостово задно окачване. Собственици на Legend съветват след покупка да се подменят накрайниците на кормилните щанги независимо от състоянието им. Така почти 100-процентово се избягват възможни по-сериозни проблеми от финансово естество.Единственият възможен недостатък на спирачната система е неравномерното разпределение на спирачното усилие. Проблемът се среща сравнително рядко и изисква професионален реглаж. За сметка на това собственикът ще трябва да се примири с късия живот на съединителя. Масата на автомобила не е никак ниска, а мощността на двигателите предразполага към стил на шофиране, който натоварва трансмисията.

В този смисъл на задължителна проверка подлежат автоматичните скоростни кутии, чиито спортни режими невинаги са в безупречна работоспособност.

Един от най-неприятните недостатъци на Honda Legend са цените на резервните части. Заради слабата разпространеност на модела в сериозен проблем се превръща и намирането им. Японската лимузина рядко има нужда от ремонти, но въпреки това кандидат-собственикът трябва добре да си направи сметката преди покупка, която сама по себе си представлява внушително капиталовложение.